20.09.2012 г., 19:32

Какво мечтая

744 0 2

На всички искам да разкажа

какво мечтая, как и колко.

Събирам думи по паважа,

усмивки и цветя от болка.

 

Ще разберете, вярвам, вие,

сърцето ми: самотен изстрел,

вълк – единак, протяжно виещ,

прозрачно, стъклено мънисто

 

от броеницата безкрайна,

животът дето я премята.

Мечтите ми са светла тайна.

Със тях ще тръгна по земята

 

да ги раздам на много хора,

познали болка и обида.

Мечтите с тях ще си  говорят...

А аз спокойна ще си ида ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...