Muza (Поли Тодорова)
32 200
2.07.2008 г., 7:22 ч.

Какво направи 

  Поезия » Друга
639 0 7

             Какво направи

 

Намери ме в оня ъгъл свряна,

покрита с прах, забравена от всички.

Помилва ме с ръка разколебана,

обгърна ме с мили думички.

Намери огъня, стъкми го бърже,

развихриха се пламъци  огромни.

Раните не забрави да превържеш!

Накара ме всичко да си спомня.

Прозорците отвори за нова светлина,

обля душата ми с билка чудна

и бързичко прогони тази тишина,

която ме правеше да бъда чужда.

Целуваше очите ми - да видят,

света красив, преобразен, различен.

Раздаваше се, без да ти се свиди

и полъхът дори бе тъй лиричен.

Поведе ме напред, ръката ми не пусна,

утъпка пътека за моите крака,

не бродили така от оная есен късна,

когато душата ми покри се с листа.

Сега е пролет - вътре там напира!

Набъбват пъпки, разцъфват  цветове!

Потоците в мене бурни не спират!

Понасят мисълта ми в светове,

където никога не мислех, че ще ида.

Заведе ме по пътища незнайни,

съкровището свидно аз да видя -

забулени, мечтани, скрити тайни.

Понесе ме с ръце - крилати фрази,

помилва нежно моето същество,

така в живота никой не бе ме пазил,

само ти ми даде толкова добро.

© Поли Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??