Какво направи
Какво направи
Намери ме в оня ъгъл свряна,
покрита с прах, забравена от всички.
Помилва ме с ръка разколебана,
обгърна ме с мили думички.
Намери огъня, стъкми го бърже,
развихриха се пламъци огромни.
Раните не забрави да превържеш!
Накара ме всичко да си спомня.
Прозорците отвори за нова светлина,
обля душата ми с билка чудна
и бързичко прогони тази тишина,
която ме правеше да бъда чужда.
Целуваше очите ми - да видят,
света красив, преобразен, различен.
Раздаваше се, без да ти се свиди
и полъхът дори бе тъй лиричен.
Поведе ме напред, ръката ми не пусна,
утъпка пътека за моите крака,
не бродили така от оная есен късна,
когато душата ми покри се с листа.
Сега е пролет - вътре там напира!
Набъбват пъпки, разцъфват цветове!
Потоците в мене бурни не спират!
Понасят мисълта ми в светове,
където никога не мислех, че ще ида.
Заведе ме по пътища незнайни,
съкровището свидно аз да видя -
забулени, мечтани, скрити тайни.
Понесе ме с ръце - крилати фрази,
помилва нежно моето същество,
така в живота никой не бе ме пазил,
само ти ми даде толкова добро.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Тодорова Всички права запазени
