Какво направи с мен?

Защо докосна струна във душата ми -

досега в ума ми не звучала?

И сля се този звън с вой на куче,

с прибоя на вълните,

с песента на плачеща във тъмното китара...

И по пясъчния бряг ще тръгна,

и ще те търся със надежда във душата - сляпа,

че мой ще бъдеш – поне за малко,

поне, докато заглъхне струната в душата ми,

досега в ума ми не звучала...

Но вързаното куче, все тъй жално вие,

а глутница свободна му приглася в мрака.

Заглъхна песента на плачещата в тъмното китара,

а тебе все те няма... и те няма, и те няма...