Какво очакваш?!?
Очакваш нещо да ти кажа,
очакваш ти от мен сълзи,
да викам да крещя
и в лицето да те обвиня…
Но мисля да замълча,
не ще ме видиш сломена,
или наранена и сълза дори една,
за тебе няма да пролея…
Страх те е нали,
да не си отида, може би…
Страх те е да не те залича,
от живота си, за винаги…
И утре пак ще молиш ти за прошка
и пак ще чуя същите слова,
но в мене вече прошка няма,
ти привикна да грешиш…
И ще те напусна,
знаеш го нали?!?
Забравих какво е да се смея,
да се радвам и копнея,
с тебе бях до тук,
от днес искам вече да живея…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Стоянова Всички права запазени
