Лора (Лора Иванова)
17 52
10.07.2008 г., 16:28 ч.

Какво остава... 

  Поезия » Любовна
1066 0 4
Ти знаеш ли как боли от любовта,
усещал ли си как умира твоята душа
и как в очите тихо се стопява песента,
когао останеш сам-самичък на света?

Крещял ли си от мъката събрана,
впиваща се като плевел в воето сърце,
докосвала ли те е болката голяма,
когато няма ги любимите ръце.

Чувствал ли си как коварно се забиват
в душата хищните нокти на самота
и обляна в кърви тя да вика,
но глух да е за нея света.

И накрая от теб какво остава...
Овъгленото, примрялото сърце,
поглед - без капка светлина
и болката - довършваща остатъка
от твоята душа.

© Лора Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • чрез болката разбираме, че сме живи и творим най-хубавото нещо наречено живот!?
  • болката...винаги е с нас...държи ни живи...
    с обич, Лора.
  • Стари познайници смес тази болка!И още по-големи със самотата!Може да се каже,че до толкова се знаем,че един без друг "не можем"...Много време мина..много време съм с "тях"..Дори и поема посветих за тях...Разбирам те!Хубаво е!
  • Аз знам...Поздравления!
Предложения
: ??:??