Какво остава...
Ти знаеш ли как боли от любовта,
усещал ли си как умира твоята душа
и как в очите тихо се стопява песента,
когао останеш сам-самичък на света?
Крещял ли си от мъката събрана,
впиваща се като плевел в воето сърце,
докосвала ли те е болката голяма,
когато няма ги любимите ръце.
Чувствал ли си как коварно се забиват
в душата хищните нокти на самота
и обляна в кърви тя да вика,
но глух да е за нея света.
И накрая от теб какво остава...
Овъгленото, примрялото сърце,
поглед - без капка светлина
и болката - довършваща остатъка
от твоята душа.
усещал ли си как умира твоята душа
и как в очите тихо се стопява песента,
когао останеш сам-самичък на света?
Крещял ли си от мъката събрана,
впиваща се като плевел в воето сърце,
докосвала ли те е болката голяма,
когато няма ги любимите ръце.
Чувствал ли си как коварно се забиват
в душата хищните нокти на самота
и обляна в кърви тя да вика,
но глух да е за нея света.
И накрая от теб какво остава...
Овъгленото, примрялото сърце,
поглед - без капка светлина
и болката - довършваща остатъка
от твоята душа.
© Лора Иванова All rights reserved.
