Какво по-добро от житейски урок?

ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
312 2277

17.10.2023 г., 18:28 ч.

Поезия » За деца

419 3 13

Мама ми каза: Внимателно слушай,

ще ти разкажа по истински случай

приказка за едно малко момченце,

много палаво и непослушно детенце.

Възпитавали го родителите му заети

с примери добри и с полезни съвети…

Но кой ли да чуе? От игра няма време.

Случило се един ден то да вземе

кутийка скрита, за него забранена,

(да пали огън е предназначена)

кибрит малък, но много опасен…

Бил скрит от мама в шкафа домашен.

Драснал клечки две или три

и огъня пламнал с горещи искри!

Задимяло навсякъде, станало страшно,

даже много, много опасно!

Избягал на двора, смелост събрал

и от gsm-a номер 112 набрал.

И ето, пристигнала без да се бави

огромна кола с екип пожарникари.

Червена и тежка, с лампа сигнална

пълна с вода цистерна грамадна.

Безстрашни мъже с каски, униформи,

спасители смели и много сериозни.

По стълба висока се изкачили

и кучето Шаро веднага спасили.

От маркуча със силна струя вода

изгасили пожара. Но виж ти следа -

опушени стени и дим, който дави,

промъкнал се бавно във всичките стаи.

Е…, нали е живо и здраво момчето,

и спасено от нашите герои кутрето

и цялата сграда, и даже квартала…

За тези герои е нужна награда!

Засрамено момчето се извинило,

на всички от сърце благодарило.

А после пред себе си твърдо се врече

кибритът опасен да не докосва вече!

…………………………………….......

След разказа мама ме прегърна и каза:

„Мисля, за опасностите всичко знаеш,

вярвам, няма с тях да си играеш.

И добави с глас нежен и благ:

Огънят, сине, е и приятел, и враг!“

„Случилото се разбирам - казах на мама -

след пакост такава не бих чакал награда!

Даже се чудя след това изпитание