Какво по-добро от житейски урок?
Мама ми каза: Внимателно слушай,
ще ти разкажа по истински случай
приказка за едно малко момченце,
много палаво и непослушно детенце.
Възпитавали го родителите му заети
с примери добри и с полезни съвети…
Но кой ли да чуе? От игра няма време.
Случило се един ден то да вземе
кутийка скрита, за него забранена,
(да пали огън е предназначена)
кибрит малък, но много опасен…
Бил скрит от мама в шкафа домашен.
Драснал клечки две или три
и огъня пламнал с горещи искри!
Задимяло навсякъде, станало страшно,
даже много, много опасно!
Избягал на двора, смелост събрал
и от gsm-a номер 112 набрал.
И ето, пристигнала без да се бави
огромна кола с екип пожарникари.
Червена и тежка, с лампа сигнална
пълна с вода цистерна грамадна.
Безстрашни мъже с каски, униформи,
спасители смели и много сериозни.
По стълба висока се изкачили
и кучето Шаро веднага спасили.
От маркуча със силна струя вода
изгасили пожара. Но виж ти следа -
опушени стени и дим, който дави,
промъкнал се бавно във всичките стаи.
Е…, нали е живо и здраво момчето,
и спасено от нашите герои кутрето
и цялата сграда, и даже квартала…
За тези герои е нужна награда!
Засрамено момчето се извинило,
на всички от сърце благодарило.
А после пред себе си твърдо се врече
кибритът опасен да не докосва вече!
…………………………………….......
След разказа мама ме прегърна и каза:
„Мисля, за опасностите всичко знаеш,
вярвам, няма с тях да си играеш.
И добави с глас нежен и благ:
Огънят, сине, е и приятел, и враг!“
„Случилото се разбирам - казах на мама -
след пакост такава не бих чакал награда!
Даже се чудя след това изпитание
как се е разминал и без наказание?“
„Наказанието, синко, е мярка крайна!
След случката опасна и така необичайна
то ще я помни за цял живот!
Какво по - добро от житейски урок?“
© Даниела Виткова All rights reserved.
