7.01.2009 г., 16:09

Какво пък толкова се случва

Поезия » Гражданска

916 0 13

Какво пък толкова се случва -
поредната човешка драма,
деца, изпъдени от рая -
завет от дядо ни Адама.

Какво пък толкова се случва -
повярваш на змия коварна
и ето, като баба Ева
си вече грешница невярна.

Какво пък толкова се случва -
земетресения, цунами,
но можем ли да спрем Земята,
след като подличко я мамим.

Какво пък толкова се случва -
та хората от панти века
проливат сълзи, но послушно
вървят по кървава пътека.

Какво пък толкова се случва -
убийства, смрад и наркотици ...
(как хубавичко се римува
със думичката "политици").

Какво пък толкова се случва
на нашата "Велика Нация" -
залитна вляво, после вдясно,
до гуша хлътна в "Демокрация".

Какво пък толкова се случва -
по принцип правим покаяние!
И друг път славно сме се дънили
и молили за подаяние.

Какво ли трябва да се случи -
народа ще перифразирам:
"Не ще лозата политика,
а здрави лапи и... мотика!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

bojilova1 (Петя Божилова)

2010-10-24T22:38:34+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Браво!Още един автор, който пише истинска поезия!Поздравления!
Виж моята ,,Евроинтерация,,.Темата е сходна.

2009-01-22T11:41:36+02:00
Яким (Яким Дянков)

Отговор на Мимо Николов
"Само последния куплет,навсякаде римуваш втори и четвъри стих,а там трети четвърти размести ги не се губи смисъла."
Моето лично мнение е, че точно това решение за разместване на ритъма в последния куплет е много сполучливо - по две причини:
Първо - понеже е перифразиране на цял израз, начина по който са подредени последните два стиха повтаря подредбата на оригиналния израз:"Лозето не ще молитва, а мотика" Така източникът на перифразирането е ясен и недвусмислен, а посланието - категорично и подкрепено от народната мъдрост.
Второ: Когато има стихотворение с римуване на втори и четвърти стих в куплета при самото четене се създава усещане за продължение, за незавършеност и затова е отдавна известен в литературата похват - в последния куплет да се промени римуването, с цел да се завърши формално стихотворението. Аз лично често пъти съм използвал този похват и мисля, че стихотворението не само че не губи, но и печели, когато това разместване се направи с вкус и мярка, още повече че в случая е и логически обосновано
п.п Но нека авторката сама реши - как да завършва произведението.

2009-01-22T11:07:36+02:00
assen_stefanov (Асен Стефанов)

Хубаво е .Поздрави!

2009-01-20T04:06:36+02:00
korsar (Мимо Николов)

Добре дошла,много ти е правдив,интересен и хубав стихотворението.Само последния куплет,навсякаде римуваш втори и четвъри стих,а там трети четвърти размести ги не се губи смисъла

2009-01-18T09:50:17+02:00