Какво се е случило в теб?!
Не ме питай сега, питай ме утре.
Когато преспя и няма така да боли.
Сега не усещам, погребах емоции... живи!
Преспах светлината... Да... вече спи.
Не ме питай сега, питай ме утре,
когато съня с благата своя ръка
ще взел е от мен наранените чувства
и банки сила е влял в душата.
Не ме питай сега, питай ме утре,
когато воля ще дам на забравата.
Сега съм там, във моето минало,
така натежало. Боли от раздялата
с моите спомени, страсти, надежда,
които неистово браних. Разбрах,
че не всичко подвластно на мен е.
Ще кажеш: "Така е!". Обзема ме страх
от мойта наивност, дълбоко пропита
от розови сънища, сладки мечти.
Нима искам много!? Кажи ми? Лавина
студена... затрупа ме, жадно изпи.
Не ме питай сега, питай ме утре,
когато усмивка ще гали лицето ми.
Не! Не е маска. А аз, Детелина.
Страстта за живот ще изпълва сърцето ми!
Не ме питай сега, попитай ме утре!
Когато преспя и няма така да боли.
Сега не усещам, погребах емоции... живи!
Преспах светлината... Да... вече спи.
Не ме питай сега, питай ме утре,
когато съня с благата своя ръка
ще взел е от мен наранените чувства
и банки сила е влял в душата.
Не ме питай сега, питай ме утре,
когато воля ще дам на забравата.
Сега съм там, във моето минало,
така натежало. Боли от раздялата
с моите спомени, страсти, надежда,
които неистово браних. Разбрах,
че не всичко подвластно на мен е.
Ще кажеш: "Така е!". Обзема ме страх
от мойта наивност, дълбоко пропита
от розови сънища, сладки мечти.
Нима искам много!? Кажи ми? Лавина
студена... затрупа ме, жадно изпи.
Не ме питай сега, питай ме утре,
когато усмивка ще гали лицето ми.
Не! Не е маска. А аз, Детелина.
Страстта за живот ще изпълва сърцето ми!
Не ме питай сега, попитай ме утре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Всички права запазени
