Какво се крие зад маската
които драпаха за твоето сърце.
Аз бях момче със тромави мераци,
но в свойта същност истинско момче.
Прогони моя светъл наивизъм -
да обиквам всеки топъл жест.
Оголи ме. С упорство ме прониза
и аз не мога да се осъзная днес.
С кротки ласки шмугна се при мене,
достигна ме със чувствен рецитал -
че отвътре той, човекът, най е ценен,
а външното е само шепа кал.
И за мен измисли маска най-прекрасна -
да прикрие мойта черна грозота.
Сякаш нравствено с душата си ме тласна
да повярвам, че за мене си една.
Но аз не чувствах допира ти нежен,
ти пък чудеше се как изглеждам аз.
Сърцето се замята - като в мрежа,
предвкусващо съдбовен сетен час.
Тъй изнизваха се дните с тебе чудни.
Ти ме галеше. Но нещо ме възспря.
От свойта чиста съвест бях принуден
тази пошла маска да сваля...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
Прости циничността ми, не е с лошо! Поздрав!