27.07.2008 г., 10:53

Какво се крие зад маската

932 1 10
Избра ме сред стотиците красавци,
които драпаха за твоето сърце.
Аз бях момче със тромави мераци,
но в свойта същност истинско момче.

Прогони моя светъл наивизъм -
да обиквам всеки топъл жест.
Оголи ме. С упорство ме прониза
и аз не мога да се осъзная днес.

С кротки ласки шмугна се при мене,
достигна ме със чувствен рецитал -
че отвътре той, човекът, най е ценен,
а външното е само шепа кал.

И за мен измисли маска най-прекрасна -
да прикрие мойта черна грозота.
Сякаш нравствено с душата си ме тласна
да повярвам, че за мене си една.

Но аз не чувствах допира ти нежен,
ти пък чудеше се как изглеждам аз.
Сърцето се замята - като в мрежа,
предвкусващо съдбовен сетен час.

Тъй изнизваха се дните с тебе чудни.
Ти ме галеше. Но нещо ме възспря.
От свойта чиста съвест бях принуден
тази пошла маска да сваля...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ха! Ама кво стана, не можа да го дигнеш ли? Прости циничността ми, не е с лошо! Поздрав!
  • "Тъй изнизваха се дните с тебе чудни.
    Ти ме галеше. Но нещо ме възспря.
    От свойта чиста съвест бях принуден
    тази пошла маска да сваля..."

    Безкрайно удоволствие за четящите...
  • Винаги те чета с неимоверно удоволствие, Валери!
    Благодаря ти!
  • Браво!
  • Разкошно!!!
    Поздравления!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...