27 jul 2008, 10:53

Какво се крие зад маската

  Poesía
934 1 10
Избра ме сред стотиците красавци,
които драпаха за твоето сърце.
Аз бях момче със тромави мераци,
но в свойта същност истинско момче.

Прогони моя светъл наивизъм -
да обиквам всеки топъл жест.
Оголи ме. С упорство ме прониза
и аз не мога да се осъзная днес.

С кротки ласки шмугна се при мене,
достигна ме със чувствен рецитал -
че отвътре той, човекът, най е ценен,
а външното е само шепа кал.

И за мен измисли маска най-прекрасна -
да прикрие мойта черна грозота.
Сякаш нравствено с душата си ме тласна
да повярвам, че за мене си една.

Но аз не чувствах допира ти нежен,
ти пък чудеше се как изглеждам аз.
Сърцето се замята - като в мрежа,
предвкусващо съдбовен сетен час.

Тъй изнизваха се дните с тебе чудни.
Ти ме галеше. Но нещо ме възспря.
От свойта чиста съвест бях принуден
тази пошла маска да сваля...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ха! Ама кво стана, не можа да го дигнеш ли? Прости циничността ми, не е с лошо! Поздрав!
  • "Тъй изнизваха се дните с тебе чудни.
    Ти ме галеше. Но нещо ме възспря.
    От свойта чиста съвест бях принуден
    тази пошла маска да сваля..."

    Безкрайно удоволствие за четящите...
  • Винаги те чета с неимоверно удоволствие, Валери!
    Благодаря ти!
  • Браво!
  • Разкошно!!!
    Поздравления!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...