Какво се крие зад маската
които драпаха за твоето сърце.
Аз бях момче със тромави мераци,
но в свойта същност истинско момче.
Прогони моя светъл наивизъм -
да обиквам всеки топъл жест.
Оголи ме. С упорство ме прониза
и аз не мога да се осъзная днес.
С кротки ласки шмугна се при мене,
достигна ме със чувствен рецитал -
че отвътре той, човекът, най е ценен,
а външното е само шепа кал.
И за мен измисли маска най-прекрасна -
да прикрие мойта черна грозота.
Сякаш нравствено с душата си ме тласна
да повярвам, че за мене си една.
Но аз не чувствах допира ти нежен,
ти пък чудеше се как изглеждам аз.
Сърцето се замята - като в мрежа,
предвкусващо съдбовен сетен час.
Тъй изнизваха се дните с тебе чудни.
Ти ме галеше. Но нещо ме възспря.
От свойта чиста съвест бях принуден
тази пошла маска да сваля...
© Валери Шуманов All rights reserved.
Прости циничността ми, не е с лошо! Поздрав!