Какво ще бъде? Вече е било...
От фреските едничка си избрах,
стотици са в Вселенската ми църква,
онази на молитва против страх,
започне ли в живота ми да мръква.
И зная – нощем ща, или не ща,
ще рони сълзи – стихове свещта.
Векът с прогнили зъби – гредоред,
разкъсва по-мъчително агнеца.
От мъките на стадото обзет,
по цели нощи пак не спи твореца.
И само той си мисли, че твори,
векът е неграмотен и дори,
небето да изпише – стар глупак,
и да заспи – пиян, като мотика,
да плаче до пресипване, то пак,
животът в миша дупка ще го тика.
Възвишени желания? Едва,
ли вълк разбира нещо от това...
Светът е нажежен бетонен рай,
а уж ни, плашат с притчите за ада...
А ти, глупако стари си мечтай,
че участ незавидна ти се пада.
Какво ще бъде? Вече е било...
Свещ за кръщавка, или опело?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
