Какво си, Родино?
Какво си Ти за мен? Народ
препускал към земя омайна?
През Дунава намерил брод,
страна да съгради... днес знайна?
Огнище сбрало топлина
за онзи род от Бога пратен,
що помни древните слова -
орфеевите... във отплата?
Или пък нестинарски танц
нозе заровил във жарава.
Хоро неравноделно в такт
ръце преплело в незабрава?
Родопска песен? Гайда? Стан
втъкал в шевиците надежда?
Звезда над гордия Балкан,
която... път напред отрежда?
А може би си детски стих
изрекъл мислите звънливо,
след който, даже и скептик
сълза изтрива мълчаливо?
Какво си Ти за мен? Олтар
издигнат във душа-градина?
Знам само, че за мен си дар,
събрал се в думата... Родина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
