Ти си тъга,
мисъл в моята мисъл разбрала
колко далеч си сега и преди,
колко сама съм аз днес, колко съм слаба.
Ти си сънят,
който сънувам, когато съм будна, тогава
ти си денят,
в който те чакам, но в който те няма.
Ти си моята жажда неутолена,
ти си огън, пламнал в пожар,
ти си спомен и слабост несподелена,
ти си стих, останал в мен,
ти си дух и магия неразвалена.
Ти си това,
там някъде в мене дълбоко,
там в малката слаба душа,
ти си наказанието жестоко.
© Мая Иванова Всички права запазени