Ти си тъга,

мисъл в моята мисъл разбрала

колко далеч си сега и преди,

колко сама съм аз днес, колко съм слаба.

Ти си сънят,

който сънувам, когато съм будна, тогава

ти си денят,

в който те чакам, но в който те няма.

Ти си моята жажда неутолена,

ти си огън, пламнал в пожар,

ти си спомен и слабост несподелена,

ти си стих, останал в мен,

ти си дух и магия неразвалена.

Ти си това,

там някъде в мене дълбоко,

там в малката слаба душа,

ти си наказанието жестоко.