Питаш ме какво си ти за мен,
питаш важно ли е да си в моя ден?
Не мога да отроня нито дума в този миг,
очите ми... те говорят по-силно от вик.
Искам да усетя устните ти пак,
как нежно ме докосваш, потънали във мрак,
и тялото ми да трепти, все едно звъни,
а сърцето ми... то едва успява да тупти,
сякаш времето за теб и мен е спряло,
сякаш никога от раздялата не е боляло.
Годините летят, а съдбата пак ни среща
и какво е между нас, никой друг не усеща.
Бях сама, бях объркана, бях и сломена,
но мислено си с мен, сега съм убедена,
една прегръдка твоя вярата ми върна,
един поглед твой живота ми преобърна!!!
© Милена Всички права запазени