меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
6.12.2008 г., 22:52 ч.

Какво съм за тебе 

  Поезия » Любовна
1426 0 24
Неми стъклата
крещят в тишината
и гасне цигара
зад мократа пейка...

Чувствам толкова
топла прегръдка...
за Него...
До болка
безмълвна си тук,
под луната...

Докосваш ме нежно
и топло сякаш съм
бебе.
... Целуваш ме страстно,
изпиваш дъха ми,
топиш ме,
но мене ме няма
до тебе.

*Мълчи, не разваляй
момента...*

Сляти в прегръдка
сме толкова тихи,
красиви, но плачем
отвътре... защото...

... за мене си сън
копринено сбъднат,
но някак се чудя какво
съм за тебе...

А стрелките спрели
са в студената есен...

... Светът сега е толкова
отнесен...

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • браво
  • имаш много красиво мислене.. :|
  • мразя всички празници Все-пак - благодаря ти...
  • Хубаво е. Хареса ми.
    Честита и топла Коледа...
  • Носи невероятно усещане. Нещо в мен трепна.
    Света е толкова отнесен за влюбените...
    че губи значението си понякога.
  • Хареса ми, много! И все пак сивото не е такова, каквото си мислиш! Вгледай се! Поздрав!
  • "*Мълчи, не разваляй момента...*", "... Светът сега е толкова
    отнесен..."
    Да, в отнесения ни свят някои не намират точните думи, те са просто сетивни. А, за лудостта... някои луди са цветни. Поздрав!
  • Ехей,още един си отиде
  • Много ми хареса!
  • Хубаво е!
  • Хареса ми.
  • Много красив и нежен стих браво много ми хареса!!!
  • Много красив стих...а ми сви сърцето...
  • хареса ми
  • и аз никак не съм сам Ама никак, нещо чука не ми бие на едно място от стотина години. Знаеш ли, разбрах те за "усредения модел". А ако знаеш аз какви дефиниций си бях дал на тия неща когато пафках... За това спрях, защото започнах да се замислям сериозно дали познавам себе си (а за света - да не говорим).

    Смешко - и на твоя коментар се изкефих.

    благодаря ви на всички, знаех че в сайта ще срещна разбиране.
  • Много си прав!
    Ние живеем в свят, в който всичко се моделира от дифиниции, които всъщност са уравниловки, наричам ги така, защото са усреднен модел на представата ни за значението им...

    Дали найстина те разбирам?!
    ... и дали ме разбираш?
    Това също е уравниловка!
    ... да, не съм сама.
  • Много нежност... и велика болка...
    Поздравлявам те за силата, доблестта и сензитивността!!!
    Красив стих!
    Прегръдка!
  • След коментара ти, ми се прииска да ти кажа нещо ободряващо,ама как да го направя,като и аз съм на тоз хал. Нека всички си пожелаем поне усмивки.
  • може да е .. подло ама след коментара ти се изкефих ... не съм сам... хахахаха ...
  • туку-що в леглото си, облят в сълзи, потънал в тъгата си и лудостта си, блъскайки се в стени от неразбиране за света, осъзнах, че.... думите са илюзия. не могат да обяснят болката, нито света, нито нищо. нищо не подлежи на обяснение и разбиране и такива неща. светът е илюзия. дмите са илюзия. аз съм луд. и дори не разбирам как и защо и кога и......... нищо. нищо няма име, нищо няма образ, нищо НЯМА. Благодаря ви за коментарите, на вас и на тия след вас. А сега отново се прибирам в себе си.

    П.П. В лудостта всичко е необяснимо защото прелива едно в друго. Сиво. Това е единствения верен цвят.
  • ... и това сиво!!!

    Колко ли дълго се срива усещането за празнота след отминаващия ден?!

    Болезнена нежност!
  • Най-неприятното чувство за мен в този миг - да се чудя какво съм за някого. Чудесен стих, поздрав!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • ... за мене си сън
    копринено сбъднат,
    но някак се чудя какво
    съм за тебе...-!Прекрасно...
Предложения
: ??:??