Какво съм за тебе
крещят в тишината
и гасне цигара
зад мократа пейка...
Чувствам толкова
топла прегръдка...
за Него...
До болка
безмълвна си тук,
под луната...
Докосваш ме нежно
и топло сякаш съм
бебе.
... Целуваш ме страстно,
изпиваш дъха ми,
топиш ме,
но мене ме няма
до тебе.
*Мълчи, не разваляй
момента...*
Сляти в прегръдка
сме толкова тихи,
красиви, но плачем
отвътре... защото...
... за мене си сън
копринено сбъднат,
но някак се чудя какво
съм за тебе...
А стрелките спрели
са в студената есен...
... Светът сега е толкова
отнесен...
© Йордан Серафимов All rights reserved.
Все-пак - благодаря ти...