меланхолик (Йордан Серафимов) меланхолик (Йордан Серафимов)
6 165
Dec 6, 2008, 10:52 PM

Какво съм за тебе

  Poetry » Love
1.9K 0 24
Неми стъклата
крещят в тишината
и гасне цигара
зад мократа пейка...

Чувствам толкова
топла прегръдка...
за Него...
До болка
безмълвна си тук,
под луната...

Докосваш ме нежно
и топло сякаш съм
бебе.
... Целуваш ме страстно,
изпиваш дъха ми,
топиш ме,
но мене ме няма
до тебе.

*Мълчи, не разваляй
момента...*

Сляти в прегръдка
сме толкова тихи,
красиви, но плачем
отвътре... защото...

... за мене си сън
копринено сбъднат,
но някак се чудя какво
съм за тебе...

А стрелките спрели
са в студената есен...

... Светът сега е толкова
отнесен...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0