Вятърът извади своята китара
и през два акорда тишина
изпя:
"Няма нищо по-самотно
от нощта,
предала се охотно
на деня!"
Дъждът предрънка три клавиша
черно-бели, и примирайки от кеф
контрира:
"Няма нищо по-прекрасно
от река, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация