May 8, 2013, 4:47 PM

Какво сънуват синоптиците

1.1K 0 4

Вятърът извади своята китара

и през два акорда тишина

изпя:

"Няма нищо по-самотно

от нощта,

предала се охотно

на деня!"

 

Дъждът предрънка три клавиша

черно-бели, и примирайки от кеф

контрира:

"Няма нищо по-прекрасно

от река,

пресъхваща в насладата

на похотта!"

 

Слънцето да не остане

по-назад, надникна над света и

викна:

"Има нещо адски секси

във потта,

стичаща се бавно

по врата!"

 

А Човекът се почеса артистично

и с ръце на кръста в формата на ваза

каза:

"Има нещо странно -

като че за психиатър,

в говорящи

Слънце, Дъжд и Вятър!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветозар Цаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...