Аз съм мъничко дете,
с палави крака, ръчички.
Но се смея от сърце,
щом ме поучават всички.
Мама казва да се храня,
за да порасна аз голям.
Живота си в ръце да хвана,
и да живея тъй, без срам.
Лекар да съм аз известен,
или даже космонавт.
Планините с ум ще местя,
щом роден съм със талант.
Капитан на кораб даже,
ще плавам на длъж и шир.
Ще поощрявам екипажа,
с усмивка и душевен мир.
Но какъвто съм красив,
може манекен да стана.
От сцената със поглед див,
светът голям да го обхвана...
Решил съм вече – полицай,
лошите ще ги затварям.
И щом прочистя този край,
с теб спокойно ще играем!
© Миночка Митева Всички права запазени