Sep 15, 2023, 8:55 PM

Какъв да стана

  Poetry
1.4K 9 26

Аз съм мъничко дете,

с палави крака, ръчички.

Но се смея от сърце,

щом ме поучават всички.

 

Мама казва да се храня,

за да порасна аз голям.

Живота си в ръце да хвана,

и да живея тъй, без срам.

 

Лекар да съм аз известен,

или даже космонавт.

Планините с ум ще местя,

щом роден съм със талант.

 

Капитан на кораб даже,

ще плавам  на длъж и шир.

Ще  поощрявам екипажа,

с усмивка и душевен мир.

 

Но какъвто съм  красив,

може манекен да стана.

От сцената със поглед див,

светът голям да го обхвана...

 

Решил съм вече – полицай,

лошите ще ги затварям.

И щом прочистя този край,

с теб спокойно ще играем!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...