15 сент. 2023 г., 20:55

Какъв да стана

1.4K 9 26

Аз съм мъничко дете,

с палави крака, ръчички.

Но се смея от сърце,

щом ме поучават всички.

 

Мама казва да се храня,

за да порасна аз голям.

Живота си в ръце да хвана,

и да живея тъй, без срам.

 

Лекар да съм аз известен,

или даже космонавт.

Планините с ум ще местя,

щом роден съм със талант.

 

Капитан на кораб даже,

ще плавам  на длъж и шир.

Ще  поощрявам екипажа,

с усмивка и душевен мир.

 

Но какъвто съм  красив,

може манекен да стана.

От сцената със поглед див,

светът голям да го обхвана...

 

Решил съм вече – полицай,

лошите ще ги затварям.

И щом прочистя този край,

с теб спокойно ще играем!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миночка Митева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

7 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...