Какъв е този свят,
където хората един друг се нараняват?
Какъв е този свят,
където през нощта сирени плачат?
До това ли стигнахме сега,
да повтаряме старата история?
Да не се учим от стари грешки,
и да взимаме невинни животи човешки?
Живот ли е това изобщо,
ако не можеш да се чувстваш вече свободно?
Няма ги отношенията човешки,
всеки гледа само свойте забележки.
Смъртта изглежда все по-красива,
на фона на действителността сива.
Какъв е този свят?,
започвам все по-често да се питам.
И викам и викам и викам.