20.09.2017 г., 8:47 ч.

Какъв ще стана 

  Поезия » За деца
1445 1 12

                Наш'та къща е голяма,

                двора спретнат, подреден.

                Със сестра ми ние двама,

                нейният голям проблем.

 

                От зори ми казва мама,

                че съм утре първокласник.

                Да зарязвам аз игрите

                и над книги да залягам.

 

                Пълноценни да са дните,

                не в легло да се протягам.

                Щом измил съм си очите,

                тя тетрадка ми подава.

 

                Вътре пълно със задачи.

                Страшни прави единици,

                двойки-патици, шестици,

                пръснали се като птици.

 

                Хубаво да видя тоз тефтер

                и надълго мъмре, обяснява.

                С него аз ще стана инженер,

                в мен се много тя надява.

 

                Тати за история разказва

                и дебели книги пак чете.

                Разни ханове показва,

                хора с очила и все брадати.

 

                Туй е важно казва тати,

                виж ги тия мустакати.

                Не със лошо, не с инат,

                научи ги, ще си адвокат.

 

                Баба пък мекички пържи,

                дробчета от пиле, сърчице.

                И към масата ме вика,

                да си хапне нейното дете.

 

                След разправии дълги, плач,

                мисъл ми дойде велика.

                Днес реших, ще съм готвач

                и ще готвя от зори до здрач.

 

                Пловдив

                20.09.2017

                

                

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"Хитрушковците сладкодумни са палавници умни" »

5 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??