20 sept 2017, 8:47

Какъв ще стана

2K 1 12

                Наш'та къща е голяма,

                двора спретнат, подреден.

                Със сестра ми ние двама,

                нейният голям проблем.

 

                От зори ми казва мама,

                че съм утре първокласник.

                Да зарязвам аз игрите

                и над книги да залягам.

 

                Пълноценни да са дните,

                не в легло да се протягам.

                Щом измил съм си очите,

                тя тетрадка ми подава.

 

                Вътре пълно със задачи.

                Страшни прави единици,

                двойки-патици, шестици,

                пръснали се като птици.

 

                Хубаво да видя тоз тефтер

                и надълго мъмре, обяснява.

                С него аз ще стана инженер,

                в мен се много тя надява.

 

                Тати за история разказва

                и дебели книги пак чете.

                Разни ханове показва,

                хора с очила и все брадати.

 

                Туй е важно казва тати,

                виж ги тия мустакати.

                Не със лошо, не с инат,

                научи ги, ще си адвокат.

 

                Баба пък мекички пържи,

                дробчета от пиле, сърчице.

                И към масата ме вика,

                да си хапне нейното дете.

 

                След разправии дълги, плач,

                мисъл ми дойде велика.

                Днес реших, ще съм готвач

                и ще готвя от зори до здрач.

 

                Пловдив

                20.09.2017

                

                

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...