Какъв ще стана
Наш'та къща е голяма,
двора спретнат, подреден.
Със сестра ми ние двама,
нейният голям проблем.
От зори ми казва мама,
че съм утре първокласник.
Да зарязвам аз игрите
и над книги да залягам.
Пълноценни да са дните,
не в легло да се протягам.
Щом измил съм си очите,
тя тетрадка ми подава.
Вътре пълно със задачи.
Страшни прави единици,
двойки-патици, шестици,
пръснали се като птици.
Хубаво да видя тоз тефтер
и надълго мъмре, обяснява.
С него аз ще стана инженер,
в мен се много тя надява.
Тати за история разказва
и дебели книги пак чете.
Разни ханове показва,
хора с очила и все брадати.
Туй е важно казва тати,
виж ги тия мустакати.
Не със лошо, не с инат,
научи ги, ще си адвокат.
Баба пък мекички пържи,
дробчета от пиле, сърчице.
И към масата ме вика,
да си хапне нейното дете.
След разправии дълги, плач,
мисъл ми дойде велика.
Днес реших, ще съм готвач
и ще готвя от зори до здрач.
Пловдив
20.09.2017
© Хари Спасов All rights reserved.
