30.09.2008 г., 18:44 ч.

Кал 

  Поезия
644 0 5
Ровя се в пръстта
и подтискам всички ужаси.
Под ноктите ми -
кал и самота,
а в очите ми сълзи.
Умориха се ръцете ми,
да търсят теб.
Устните ми пророниха
всички молитви безчет.
Но теб те няма.
Затънал си.
В толкова кал.
А аз те търся.
И се моля.
Безумно.
Да си оцелял.
Но с тези твои лъжи,
с тази прокоба и самота.
Обрече ни и двамата да сме сами
в този свят от болка и лъжа.
Но ето те!
Докоснах те с ръка.
Целунах те.
И посях първото зрънце доброта.

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??