20.06.2023 г., 9:18

Калейдоскоп

1.6K 0 2

 

Стихове без смисъл, те ще са чудесни -

с  добра мелодия  във песен се превръщат на мига.

И сякаш ги дочувам - ту по-широчки или пък  лекичко възтесни,

прескачат като пуканки в гореща - чак до розово тава:

                   

 

Животът  е дълбоко смислен като цяло…

Или безсмислен като вчерашен скандал?

Защо се раждаме, и учим,

                                               парим своя дух и тяло-

за да завършим пътя си дотам –

                                              откъдето се е той създал?

 

Защо създаваме децата си – къде е смисъла и там?

За да повтарят грешките ни?

За да приемат по-жестоки удари от тези –

                                               понесени от нас, в делата си?

Удари от които тях боли, но в пъти повече боли и нам.

 

 

Мирът дали безсмислен е - щом армии отглежда,

които го даряват със война?

Войната ражда  смърт и още смърт, но с нея и  надежда.

Надеждата за мир най-силна  е една.

 

Защо изтънчено и деликатно е доброто,

а лошотията всеядна  винаги наглее?

Защо, защо?

А може би защото -

         безсмислието и  над  тях владее.

 

Безсмислен е денят ни и слънцето – засмяно.

Навярно липсва смисъл в настъпващата тъмнина.

Безсмислени за някого са тези стихове –

                                                    написани набързо, „на коляно“,

в очакване на утрото и тихата небесна синева.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...