20.06.2023 г., 9:18

Калейдоскоп

1.6K 0 2

 

Стихове без смисъл, те ще са чудесни -

с  добра мелодия  във песен се превръщат на мига.

И сякаш ги дочувам - ту по-широчки или пък  лекичко възтесни,

прескачат като пуканки в гореща - чак до розово тава:

                   

 

Животът  е дълбоко смислен като цяло…

Или безсмислен като вчерашен скандал?

Защо се раждаме, и учим,

                                               парим своя дух и тяло-

за да завършим пътя си дотам –

                                              откъдето се е той създал?

 

Защо създаваме децата си – къде е смисъла и там?

За да повтарят грешките ни?

За да приемат по-жестоки удари от тези –

                                               понесени от нас, в делата си?

Удари от които тях боли, но в пъти повече боли и нам.

 

 

Мирът дали безсмислен е - щом армии отглежда,

които го даряват със война?

Войната ражда  смърт и още смърт, но с нея и  надежда.

Надеждата за мир най-силна  е една.

 

Защо изтънчено и деликатно е доброто,

а лошотията всеядна  винаги наглее?

Защо, защо?

А може би защото -

         безсмислието и  над  тях владее.

 

Безсмислен е денят ни и слънцето – засмяно.

Навярно липсва смисъл в настъпващата тъмнина.

Безсмислени за някого са тези стихове –

                                                    написани набързо, „на коляно“,

в очакване на утрото и тихата небесна синева.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...