Калиакра

В старо време във страната вилнял нашественик жесток.

И в градовете, и в селата, народът ни бил просто в шок.

Пленил врага девойки горди, във пещера покрай морето -

красиви, мили и чаровни, да ти се скъса чак сърцето.

Очаквала ги участ тежка, в играчка те да се превърнат.

Ала животът въртележка, в мига последен се обърнал.

Косите сплели във едно четиресет девойки нежни,

срещу надвисналото зло - тревожни, тъжни, безнадеждни...

През процеп тесен, в бездна страшна, те полетели като птица.

В уплахата си тъй безстрашни, начело с смелата девица.

Отчаян, вятърът утихнал и даже слънцето се спряло.

Водите гневно се разплискали, видели всичко в огледало.

И потъмнял просторът светъл. Изтръпнал гордият тиранин.

А всичките видели в унес момичетата във сияние.

До днес морето не забравя достойните девойки дръзки.

За чест живота си отдали, в нос Калиакра те възкръснаха!