КАЛИНА И ЯВОР
КАЛИНА И ЯВОР
..."Стройна се калина вие..."/"Неразделни"/
- Яворе, мили Яворе,
що ти са клони виснали
и ти листа посърнали?
Дали ги слънце прежари
или пък слана попари?
- Калино, мила изгоро,
нито ма слънце прежари,
нито пък слана попари,
ами ма жалба нажали,
мъка са в сърце разпали.
Снощи си тука седяха
два млади, двама влюбени.
Клетва си вярна дадоха
утре ми да си пристанат,
в неделя да са венчаят.
Кога си мома отиде,
у тях са дошли сватове
и са я веке сгодили.
Нови каруци впрегнаха
и си момата вземаха.
Нейното либе сиротно
тука са върна самичко,
ножче си в сърце забоде.
Видиш ли, либе Калино,
под назе извор извира?
Това са, либе, сълзите
на младо момче обично.
За първо либе да жали,
до века да я оплаква
и да я мъртва очаква!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
