Отключено е, просто влез -
не стой замислена пред прага.
По тялото иглички, стрес -
пред избор си - оставаш...бягаш?
Пределно ясно е защо кръжиш,
в своя орбита неуточнена.
Две сърца във плен държиш -
едното винаги е наранено.
Смутена, плаха си защото,
на друг свещен обет си дала.
За него розите красят леглото -
бодли за втория в миг на раздяла.
© Илия Станков Всички права запазени