Калипсо
В измислен свят с измислени морета
те приютих. Подобно на Калипсо...
Но корабът (прегризал сам въжетата)
отплава. И започна да ми липсваш.
Вълните бяха с цвят на нетърпение,
гласът им се разплиска. Като пяна.
На мъртъв бряг. По мъртвото вълнение
изхвърлих всяка мисъл, че те няма.
А после чаках. В страшна Одисея,
викът на бели чайки. Над платната,
които ще те върнат пак на кея ми
с десницата на някой бурен вятър.
В измислен изгрев съмна като истина,
дълбоко бе пред теб. Да коленича.
Сънуваш Пенелопа. Не измислици,
че някога Калипсо би обичал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руска Назърова Всички права запазени
