NimeriQ (Руска Назърова)
7 5
13.02.2025 г., 9:48 ч.

Калипсо 

  Поезия » Любовна
80 6 7

 

В измислен свят с измислени морета

те приютих. Подобно на Калипсо...

Но корабът (прегризал сам въжетата)

отплава. И започна да ми липсваш.

 

Вълните бяха с цвят на нетърпение,

гласът им се разплиска. Като пяна.

На мъртъв бряг. По мъртвото вълнение

изхвърлих всяка мисъл, че те няма.

 

А после чаках. В страшна Одисея,

викът на бели чайки. Над платната,

които ще те върнат пак на кея ми

с десницата на някой бурен вятър.

 

В измислен изгрев съмна като истина,

дълбоко бе пред теб. Да коленича.

Сънуваш Пенелопа. Не измислици,

че някога Калипсо би обичал...

 

© Руска Назърова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??