Калипсо
В измислен свят с измислени морета
те приютих. Подобно на Калипсо...
Но корабът (прегризал сам въжетата)
отплава. И започна да ми липсваш.
Вълните бяха с цвят на нетърпение,
гласът им се разплиска. Като пяна.
На мъртъв бряг. По мъртвото вълнение
изхвърлих всяка мисъл, че те няма.
А после чаках. В страшна Одисея,
викът на бели чайки. Над платната,
които ще те върнат пак на кея ми
с десницата на някой бурен вятър.
В измислен изгрев съмна като истина,
дълбоко бе пред теб. Да коленича.
Сънуваш Пенелопа. Не измислици,
че някога Калипсо би обичал...
© Руска Назърова All rights reserved.
