24.03.2022 г., 13:53 ч.  

Камбана 

  Поезия
256 0 0

 

Гръмовният глас на селската камбана, 
разглася своите тъжни празненства
и разтърсва замрялата поляна,
сред която е живяла младостта.

 

И всеки нейн удар за смърт известява, 
плъзнал се към мълчаща долина, 
в която близостта ни избледнява, 
и ние тънем в смъртна тишина.

 

Пусто е и черна птица прелита,
над гниещи дървета и плодове
със своята каменна човка разплита,
къравия сок заспал в ледове.

 

Кучешкия лай от мъка насъбрана,
се разлива под зимната мъгла,
но никой не вижда врящата рана
и счупената със зъби стрела.

 

Това подножие без чувства изгрява, 
и слънцето преглъща тъмнина, 
а после вятърът грозно запява, 
в увиснали от болка знамена.

 

Тежащият глас на селската камбана,
цял живот е звучал за празнества, 
на които една душа заридала,
гледа скръбно безумни пиршества. 

 

***

Истината е винаги горчива. 
Дори непосилна за израстналите в лъжа.

Но от нея винаги ще извира
и не ще пресъхне, моята изстрадала река. 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??