Камбана
Гръмовният глас на селската камбана,
разглася своите тъжни празненства
и разтърсва замрялата поляна,
сред която е живяла младостта.
И всеки нейн удар за смърт известява,
плъзнал се към мълчаща долина,
в която близостта ни избледнява,
и ние тънем в смъртна тишина.
Пусто е и черна птица прелита,
над гниещи дървета и плодове
със своята каменна човка разплита,
къравия сок заспал в ледове.
Кучешкия лай от мъка насъбрана,
се разлива под зимната мъгла,
но никой не вижда врящата рана
и счупената със зъби стрела.
Това подножие без чувства изгрява,
и слънцето преглъща тъмнина,
а после вятърът грозно запява,
в увиснали от болка знамена.
Тежащият глас на селската камбана,
цял живот е звучал за празнества,
на които една душа заридала,
гледа скръбно безумни пиршества.
***
Истината е винаги горчива.
Дори непосилна за израстналите в лъжа.
Но от нея винаги ще извира
и не ще пресъхне, моята изстрадала река.
