Камбана от болка
Когато зазвънят камбанки
и тръгне бялата шейна
прокара пак партина нова,
по белоснежната земя,
Надеждата ръце подава,
родена в Коледната нощ,
и някъде я срещат двама,
със пълни чаши в полунощ!
Зная – пак ще ме подмине,
ще поболея, ще тъжа,
ключа си някъде изгуби
в несбъднатост е любовта!
И в мен ще зазвъни камбана,
от болка ще се удря пак,
сама на прага се изправя,
остава тъжен този свят.
О, повече не ще призная
на влюбеното си сърце,
да бие тъжно, неразбрано,
подведено... за миг поне!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Всички права запазени