Камбанария
915
0
22
Самотна, празна черква,
над нея – изгорели небеса,
зад пламналите на олтара вощеници
наднича Божията Майка -
брои чедата си, изгубени,
завинаги невърнати от път,
а пътищата вън се преподреждат
и водят към запуснатия храм.
И всеки удар на камбаната
оглася с медния си звън
хармана неожънат,
люлката недолюляна
и черната забрадка на жена.
А там, в порутения храм
на нашата забрава
отново полкове мъже
събират минало и бъдеще
в едно не чак толкоз хубаво,
но все пак – настояще днес.
1997 г.
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
