yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
558 9032
2 июн. 2010 г., 23:11

Камбанария 

  Поэзия
719 0 22

 

Самотна, празна черква,

над нея – изгорели небеса,

зад пламналите на олтара вощеници

наднича Божията Майка -

брои чедата си, изгубени,

завинаги невърнати от път,

а пътищата вън се преподреждат

и водят към запуснатия храм.

И всеки удар на камбаната

оглася с медния си звън

хармана неожънат,

люлката недолюляна

и черната забрадка на жена.

А там, в порутения храм

на нашата забрава

отново полкове мъже

събират минало и бъдеще

в едно не чак толкоз хубаво,

но все пак – настояще днес.

 

1997 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??