Jun 2, 2010, 11:11 PM

Камбанария

  Poetry
912 0 22

 

Самотна, празна черква,

над нея – изгорели небеса,

зад пламналите на олтара вощеници

наднича Божията Майка -

брои чедата си, изгубени,

завинаги невърнати от път,

а пътищата вън се преподреждат

и водят към запуснатия храм.

И всеки удар на камбаната

оглася с медния си звън

хармана неожънат,

люлката недолюляна

и черната забрадка на жена.

А там, в порутения храм

на нашата забрава

отново полкове мъже

събират минало и бъдеще

в едно не чак толкоз хубаво,

но все пак – настояще днес.

 

1997 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...