Камбанено момиче
Когато луната е с намръщени очи,
дъжд от тъжни звезди на земята вали,
приютява ги хищно локвата с кал,
обсебва сърцата им с мрак и печал.
И увисват обесени белите мечти,
на клоните на неродената пролет,
камбанено момиче с мокри криле,
погребва несбъднатия си полет.
В душата ù слънце с черни лъчи,
ранява смъртно бялата надежда,
но в ъгъла на разплаканите ù очи,
нова луна с ласкави очи се вглежда.
И когато нов дъжд от небето завали,
ще падат не тъжни, а весели звезди,
в белите си длани тя ще ги приюти,
и с тях към ново слънце ще полети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
