Каменарчето е тук отново.

Чука, блъска, за какво!

За да може да прехранва 

свойто скромно потекло.

Каменарчето е тук отново.

И по бузата му кръв струи.

Ала то сега не знае,

че го имало преди.

-Няма дързост, няма слава;

Няма радост във очите му дори.

-Само мъка изкована, върху бузите стои.

Потен, гладен и измамен,

там с чука си той стои;

Не мечтае той за слава,

а за правда в тез земи.

Депутат отнейде мина.

И го пита за какво!

С този чук се е размятал;

Кой го кара за какво?

Каменарчето му каза тихо.

Ще ти кажа за какво.

Защото всичко вие взехте... И живота ни дори.

И аз сега затуй със чука блъскам своята глава.

И се мъча да открия нов път към надеждата в света...