radi. (Ради Стефанов Р)
282 1628
3.12.2020 г., 8:56 ч.

Камий Клодел 

  Поезия » Друга
716 10 16

 

 

В монитора се трупа мрак,

щом сянката ти преминава.

Изпуснаха последния си влак

обречените на забрава.

 

Но няма те и времето мълчи,

че само на миражи сме богати.

В моретата на твоите очи

се блъскат ледовете на тъгата.

 

Виновен съм, че много закъснях,

когато си умирала отново

и болката ти да отнема не успях. –

Виновен съм. Аз много съм виновен.

 

Виновен съм, че късно се родих

и няма как от болката да взема.

Превърнал съм душата си във стих,

но в друг живот и друго време.

 

И търся те във оня звезден валс,

когато ледовете се стопиха.

Самотен е последния ти бал

и тихо е. И много тихо.

 

Мониторът е пълен с тишина

и плуват от миражите останки.

В прегръдката на своята вина

прегръщам бялата ти сянка.

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??