Камий Клодел
В монитора се трупа мрак,
щом сянката ти преминава.
Изпуснаха последния си влак
обречените на забрава.
Но няма те и времето мълчи,
че само на миражи сме богати.
В моретата на твоите очи
се блъскат ледовете на тъгата.
Виновен съм, че много закъснях,
когато си умирала отново
и болката ти да отнема не успях. –
Виновен съм. Аз много съм виновен.
Виновен съм, че късно се родих
и няма как от болката да взема.
Превърнал съм душата си във стих,
но в друг живот и друго време.
И търся те във оня звезден валс,
когато ледовете се стопиха.
Самотен е последния ти бал
и тихо е. И много тихо.
Мониторът е пълен с тишина
и плуват от миражите останки.
В прегръдката на своята вина
прегръщам бялата ти сянка.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
