В камината неволно се загледах…
Видяха ми се в нея стари спомени…
Като че пламъците странно се извиха
и гъвкаво нагоре заискриха…
Не беше танц, а шеметна хипноза
и огъня трептеше грациозно...
Преливат образи, картини и желания,
преодоляни болки и терзания,
Несбъднати мечти или копнежи,
Уютни вечери всред зими снежни…
Тя знае всичко…топлата камина,
живота ни пред нея е изминал…
Сега отново сякаш ни се радва,
че с дните обичта ни не отслабва,
а като злато във жаравата – пречистено,
по-силна е и пролетно разлистена…
Сега ела при мен, налей ми вино,
до старата ни пламнала камина,
в очите ни тя да рисува вярност,
а във сърцата – обич лъчезарна…
05.11.2006
© Дидислава Всички права запазени