Nov 5, 2006, 10:07 PM

Камина

  Poetry
835 0 14

 

 

В камината неволно се загледах…

Видяха ми се в нея стари спомени…

 

Като че пламъците странно се извиха

и гъвкаво нагоре заискриха…

 

Не беше танц, а шеметна хипноза

и огъня трептеше грациозно...

 

Преливат образи, картини и желания,

преодоляни болки и терзания,

 

Несбъднати мечти или копнежи,

Уютни вечери всред зими снежни…

 

Тя знае всичко…топлата камина,

живота ни пред нея е изминал…

 

Сега отново  сякаш ни се радва,

че с дните обичта ни не отслабва,

 

а като злато във жаравата – пречистено,

по-силна е  и пролетно разлистена…

 

Сега ела при мен, налей ми вино,

до старата ни пламнала камина,

 

в очите ни тя да рисува вярност,

а във сърцата – обич лъчезарна…

 

 

05.11.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...