5 nov 2006, 22:07

Камина

  Poesía
831 0 14

 

 

В камината неволно се загледах…

Видяха ми се в нея стари спомени…

 

Като че пламъците странно се извиха

и гъвкаво нагоре заискриха…

 

Не беше танц, а шеметна хипноза

и огъня трептеше грациозно...

 

Преливат образи, картини и желания,

преодоляни болки и терзания,

 

Несбъднати мечти или копнежи,

Уютни вечери всред зими снежни…

 

Тя знае всичко…топлата камина,

живота ни пред нея е изминал…

 

Сега отново  сякаш ни се радва,

че с дните обичта ни не отслабва,

 

а като злато във жаравата – пречистено,

по-силна е  и пролетно разлистена…

 

Сега ела при мен, налей ми вино,

до старата ни пламнала камина,

 

в очите ни тя да рисува вярност,

а във сърцата – обич лъчезарна…

 

 

05.11.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....