5 nov 2006, 22:07

Камина

  Poesía
834 0 14

 

 

В камината неволно се загледах…

Видяха ми се в нея стари спомени…

 

Като че пламъците странно се извиха

и гъвкаво нагоре заискриха…

 

Не беше танц, а шеметна хипноза

и огъня трептеше грациозно...

 

Преливат образи, картини и желания,

преодоляни болки и терзания,

 

Несбъднати мечти или копнежи,

Уютни вечери всред зими снежни…

 

Тя знае всичко…топлата камина,

живота ни пред нея е изминал…

 

Сега отново  сякаш ни се радва,

че с дните обичта ни не отслабва,

 

а като злато във жаравата – пречистено,

по-силна е  и пролетно разлистена…

 

Сега ела при мен, налей ми вино,

до старата ни пламнала камина,

 

в очите ни тя да рисува вярност,

а във сърцата – обич лъчезарна…

 

 

05.11.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...