5 нояб. 2006 г., 22:07

Камина

833 0 14

 

 

В камината неволно се загледах…

Видяха ми се в нея стари спомени…

 

Като че пламъците странно се извиха

и гъвкаво нагоре заискриха…

 

Не беше танц, а шеметна хипноза

и огъня трептеше грациозно...

 

Преливат образи, картини и желания,

преодоляни болки и терзания,

 

Несбъднати мечти или копнежи,

Уютни вечери всред зими снежни…

 

Тя знае всичко…топлата камина,

живота ни пред нея е изминал…

 

Сега отново  сякаш ни се радва,

че с дните обичта ни не отслабва,

 

а като злато във жаравата – пречистено,

по-силна е  и пролетно разлистена…

 

Сега ела при мен, налей ми вино,

до старата ни пламнала камина,

 

в очите ни тя да рисува вярност,

а във сърцата – обич лъчезарна…

 

 

05.11.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...